Какво е семейството? Училище на любовта

Posted on
  • четвъртък, 21 ноември 2013 г.
  • by
  • ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР
  • in
  • Labels: , , , , , ,
  • СЕМЕЙСТВОТО, УЧИЛИЩЕ НА ЛЮБОВТА

    Какво е семейството? - място на репресия и болка или източник на любов? Съществуват две крайни становища по въпросите за семейството. Те са довели до две конфликтни традиции, изразени в културата и идеологията на нашия век.

    Първото становище счита семейството за училище на любовта, единствената среда за реализиране истинските желания на мъжете и жените, особено що се отнася до хармоничното развитие на личността на детето. Тази гледна точка е била застъпвана предимно от християните в Западна Европа.

    Една кратка историческа справка за семейството в Европа и Америка показва, че ако християнството не е измислило брака, то все пак е отговорно за примиряването на двете противоречиви концепции съществуващи още от дълбока древност, а именно за любовта и брака. В същото време, християнството е издигало брака от социална институция до божествен духовен съюз между Бог, мъжа и жената. Неговото развитие продължило много векове: първоначално, църковните отци гледали на брака като на по-малко зло в сравнение с безбрачието. В по-късен период свещенността на брака се съчитала с институционния му характер и разбирането за мистичността на съпружеската любов.


    Научете езика на любовта 
      Х-ки на успешните семейства
    Есе "Преродени без Любов" 
    Любовта и философските й противници
    От времето на реформацията и контра-реформацияата, семейството било поставено в центъра на християнския идеал. Противно на християнската концепция, епохата на Просвещението и още повече през 19 в., се явява друго мислене, което се налага като традиция. Според него, семейството е институция, която подтиска личността. Основните представители на тази тенденция в 20 в. са марксисти и психолози-хуманисти.

    Тръгвайки от социологична гледна точка, социалистите и марксистите на 19 и 20 в. Обявили семейството за буржоазна институция целяща да поддържа статуквото на класовите различия. От психологична гледна точка, хуманистите - психолози, повлияни от Фройд, гледат на семейството като на репресивна институция, която създава чувства за вина и ограничения и пречи на детето изцяло да намери себе си. Като представител на тази анти-семейна традиция, Андре Гид, виден комунист, изказал известната мисъл: “Семейстова, ненавиждам ви! Затворени домове, залостени врати!” прев.от фр. Нека разгледаме аргументите на двете тенденции.

    Анти-семейните интелектуалци са прозрели огромната болка , която се генерира в семейството. Повечето от тях сами са носили в себе си тази болка спрямо родителите си и у тях са били оставени дълбоки следи от раните нанесени им от неадекватните отношения на собствените им родители. Предполага се, че самият Гид е бил хомосексуалист. Но при едно по-подробно изследване, ние признаваме, че едно дисхармонично семейство е източник на дълбока връзка, тъкмо защото нуждата на детето от родителска любов е била толкова огромна. 

    Виждаме контраста между очакванията на всяко дете да има съвършени родители и действителността, която му причинява болка. Осъзнавайки това, ние можем да попитаме: достатъчен ли е само факта от наличието на лоши семейства като причина за отхвърляне на семейната институция? Не, разбира се! Дори и едно семейство да изглежда като ад, няма такова, което да е като рая. А какво да кажем за децата, които растат без родителска любов? Този суров факт пречи още повече за тяхното развитие. Тъй, че ние не можем да съществуваме без семейства. 

    Има и трето решение на проблема - семейството, освен споменатите вече тесногръди и вече консервативни схващания за традиционното патриархално семейство от миналото и революционното желание то да се разруши. А именно: как да подобрим семейните взаимоотношения, как да постигнем идеала за истинско семейство, което да създаде оптимална среда за любов към детето, както за съпруга така и за съпругата.

    Една отминала традиция или вечна надежда на мъжете и жените? През 60те и 70 те години известни идеолози са атакували семейството и са предрекли неговия край;  Дейвид Купър обявил “края на семейството”заедно със фройдо-марксисти, феминисти и хипита, които са търсели общ групов начин на живот. Днес, обаче, въпреки силните атаки и от мас-медиите и културата на 20 век / едно проучване от 1988г в САЩ докладва, че 82% от любовните сцени в киното са от извънбрачни връзки/, семейството е все още една ценност, към която хората най-много се стремят. Всички проучвания показват, че по-голямата част от хората вярват в семейството като път към щастието и стремеж към хармонично, единно семейство. През януари,1994 година в Юнеско - Париж се проведе международна конференция за семейството, организирана от Института за децата и семейството. Всички участници дават съгласието си относно важността на семейството в бъдещето общество.

    Човешко временно изобретение или абсолютна институция, дадена от Бога?

    След неуспеха да разруши семейството или да го дискредитира в очите на обществото,много интелектуалци продължават да дават нови по9широки определения за семейството.Понятия като “многородителство”,заместиха традиционното разбиране за самотните майки.Такива понятия се появиха,за да обезценят истинската идея зя семеяството,за да забравим, че по дефиниция под семейство се разбират двама родители.И не само,че бива прието за семейство, когато родителя е един,но дори и когато двамата родители са от един и същи пол: това стана като преимущество от което се възползват хомосексуалистите,които говорят за4членове на семейството”,за да предявяват правата на женени двойки /като обществено осигуряване,осиновяване на деца и др./ Някой бе назовал тази стратегия “вербицид”,което означава убийство на понятието. А сега ни позволете,както хомосексуалистите съчиниха думата”хомофобичен”,ние пък да отвърнем с думата” семействофобичен

    4, за да се противопоставим на онези, които се опитват да унищожат семейството чрез разрушаване на понятието за семейство в ума на хората.Официални изявления често се присъединяват към такъв”вербицид”,където се говори въобще за семейството, за да покажат разнообразния избор,възможен за хората.През 1980г една конференция в Белия Дом взела следното становище: Нека я наречем конференица за семействата, а не за семейството. Бракът сам по себе си става все повече и повече неизвестен за официалните документи и закони.Вместо това се употребяват различни обобщаващи понятия,свързани с общности.

    Дори термина “развод” се приеминува на “раздяла” от някои автори,които искат да оправдаят този образ.Всички опити да се намери ново определение за едно общоприето понятие,а именно,част от “диктаторството на малцинството”,което характеризира нашата демокрация цели да узакони и оправдае животът на малцинството.

    За щастие,за болшинствожто хора, семейството е нещо сънсем определено.То се състои от мъж и жена,които са се отдали един на друг през целия си живот в една единствена брачна връзка и отгледали деца/ собствени или осиновени/

    missing page Но тези които настояват че любовта трябва да бъде свободна не разбират,че няма свобода без отговорност За да израсне свободна любовта има нужда да се развие в подходяща среда и начин на живот,който означава себеотдаване в брака

    Нашата култура ни привиква към разбирането че любовта е по-свободна и силна извън брака Едно проучване през 1988година в САЩ показа че 86 % от двйките които са се обичаили които са се обичали във филмите не са съпрузи Холивудската традиция свършва своите филми когато вече двойката реши да се ожени сякаш съпружеския живот е скучна тема за която няма какво да се каже Днес дори не се предполага че бракът може да бъде следствие от една любовна история Не е преувеличено да се каже че двете противоположни концепции на любовта се различават по отговора си на въпроса Свършва ли любовта с брака или започва с него?

    Във филма Цигуларят на покрива виждаме възрастна двойка която не се поэнава до деня в който са се оженили тъй като били запознати от своите родители След двайсет и пет години те разбират че са изградили помежду си любов чрез ежедневния си живот В този случай любовта няма друга основа освен тяхното решение да останат заедно през целия си живот Според психиатъра Скот Пек влюбването не е любов тъй като основната причина за това енепознаването на човешката природа Влюбването е проекция на моя идеал върху един човек То продължава смного илюзии Когато по-късно открия че другият човек не съответства на моя идеал аз го разлюбвам Тогава мога да започна истинска работа над любовта т е да познавам другия човек не като такъв какъвто искам той да бъде а като такъв какъвто е Ако не искам да направя това тази връзка се разваля И ако не съм достатъчно зрял за истинска любовмога да продължа да се влюбвам и разлюбвам до края на живота си С други думи любовта не е нещо в което се влюбваш а нещо което изграждаш по свое желание и вола психиатърът Скот Пек дава следната присъда

    Мигът на романтичната любов е смъртоносна лъжа като психиатър аз плача в сърцето си почти всеки ден заради ужасното объркване и страдание който този миг носи Милиони хора губят огромно количество енергия отчайващо и безполезно като се опитват да направят реалността на животаси да съвпадне с нереалността на техния миг 3/1/

    Истинската любов няма корени в чувството за любов А напротив истинската любов действа в контекста на отсъствоие на чувството когато ние действамес любов въпреки факта че не чувстваме че обичаме4/2/

    Ерих Фром защищава същата идея

    Любовта трябва преди всичко до бъде волево желание решението си да довериш живота си на друг човек Да обичаш някого не означава да имаме само силни чувства но и решимост обещание / с превод от фр/

    В заключение природата на истинската зряла любов е бракът Любовта в която няма желание да се реализира в брак не е истинска любов Внай-добрия случай тя е незряла юношеска любов в най лошия случай тя е егоцентрична

    И още нещо да се влюбоиш или не преди да сте се посветили един на друг в брака не влияе толкова на шансът ни за издръжливост или щастие тъй като истинската основа на любовта не е чувството а отдаванието Продължителното и истинско чувство на любов идва като резултат от себеотдаването Без това чувствата на любов са просто нарцистични и егоистични

    Природоата на любовта

    Два вида вертикална любов


    Съпружеската любов е единствена от останалите видове любов Тук представяме различните видове любов върху които можем много да дискутираме За всеки един от нас любовта идва от нашите родители Първото ни преживяване на любов е когато я получаваме от родителите си и когато искаме да им върнем любов


    Хиляди сключват брак
    Младежта срещу аборта
    Тази родителско детска любов е вертикална и тя произлиза от Бог Оттук можем да заключим че има две съществени разновидности на любовта субектна /инициираща/ и обектна/отвръщаща/ любов

    Съвършената форма на субектната любов е любовта на истински родител - това е абсолютното отдаване и саможертва и включва също гордостта на детското развитие и постижения

    Съвършената форма на обектна любов е синовната любов тя отвръща на истинската родителска любов чрез пълно уважение доверие и благодарност Когато едно дете се роди тези два вида любов са във най чиста форма Родителят поема абсолютна и почти пълна отговорност за детето а детето е напълно зависимо от родителите си Родителската любов е абсолютна саможертва а детската любов е абсолютна зависимост

    Когато детето расте тази синовна любов става все повече субекна тъй като то се учи да не бъде само зависимо но също любещ и отговорен син или дъщеря Когато достигне юношеска възраст детето е изправено пред желанието си за хоризонтална любов която то трябва да усъвършенства и достигне зрялост за да се квалифицира за брак

    Хоризонтална любов

    Съпружеската или хоризонталната любов съдържа двата фундаментални вида на вертикална любов Това е субекнтия аспект съответстващ на родителското сърце изразено чрез брака което означава пълна отговорност и абсолютна преданост Неговият обектен аспект съответства на сърцето на дете което изразява благодарност доверие и зависимост/ в смисъл на нужда от любовта на другия и не можещ да живее без неговата любов/ Накратко субектният аспект е всеотдаен и предан а обектния изразява чувството

    Ако съпружеската любов не е балансирана между субекта и обекта на любовта тя не може да се развие добре Например ако съпругът не чувства благодарност и емоционална нужда от своята съпруга ако бракът е само решение на волята и разума той не изпълнява желанията на съпрузите и децата също биха страдали от последствията на тази липса на взаимност и емоционална пълнота между двойката

    Но още по разрушително е когато при съпружеската любов липсва субектът - родителското сърце Любовта тогава е само чувство или страст чийто корен търсим в нуждите на инфантилната възраст Такава любов не е способна на отдаване въпрекиче иска това от другия Тя иска но не може да даде Представата и преживяванеята за любовта която днес се предлага на юношата е повечето този вид любов

    Генерализацията на този вид любов е вследствие от неадекватна родителска любов Тъй като юношите нямат истински родители и никога не са напълно задоволили нуждите за истинска родителска любов те търсят подобна в приятелите и приятелките си Но ако и двамата търсят родителя и нито един не е в състояние да даде родителска любов връзката се къса и води до разочарование

    Истинската любов е единствена

    Д-р Харви Карп: Как да изградим спокойни и щастливи деца 
    Последствия от легализирането на еднополовите бракове
    Контра-културната революция: Свободния секс и война срещу Семействата
    Как децата развиват способността да изпитват емпатия?